През 2017 г. историкът Джудит Гисберг и нейният екип от аспиранти изследователи пуснаха уебсайт, наречен Последно видяно: Намиране на семейство след робство. Сега той съдържа над 4500 реклами, поставени във вестници от бивши поробени хора, които се надяваха да намерят членове на семейството, разделени от робството. Най -ранните реклами датират от 1830 -те и се простират в 20 -те години.
Giesberg казва, че когато й изнася публични лекции за този онлайн архив на реклами, публиката винаги задава „Въпросът:„ „Намерили ли са ли се?“, Пише Гисберг:
Винаги отговарям на въпроса по същия начин. И никой никога не е доволен от това. „Не знам.“
Новата книга на Гисберг, наречена Last See: трайното търсене от бивши поробени хора да намерят изгубените си семейства, е по -подробният й отговор на въпроса. Във всяка от 10 -те глави тук тя отблизо чете реклами, поставени в търсене на изгубени деца, майки, съпруги, братя и сестри и дори другари, служили в цветните войски на Съединените щати по време на Гражданската война.
Гисберг не се опитва да генерира истории за събиране. Въпреки че има няколко от тези в тази книга, Гисберг ни казва, че жестоката реалност е била: „Степента на успех на тези реклами може да е била само 2%“.
Вместо щастливи окончания, тези реклами предлагат на читателите нещо друго: те служат като портали в „живия опит на робството“. Например, противодействайки на мита за „изгубената кауза“, че поробените хора са били заселени в южните насаждения и памучните полета в Тексас, рекламите, които често изброяват множество имена на бели „собственици“ като помощ за намиране, свидетелства за това как черните хора са продадени и препродадени.
Рекламите, които най -силно удрят, са тези, които осветяват това, което Гизберг нарича като: „Американският трафик при децата“. Тя пише: „Продажбата на деца далеч от майките им беше правило за робство, а не изключение.“
Историята на Клара Башоп се отваря за последно видяна. Башоп търсеше дъщеря и сина си от 30 години, когато тя извади реклама през 1892 г. в афро -американския вестник „Чикаго“ …
