Трябваше да бъде един ден като всеки друг, но това беше последният му. На 21 февруари 1995 г. на кръстопът на осемдесет на айгалади в Марсилия (Bouches-du-Rhône), Ибрахим Али, 17-годишен, репетиция с неговата рап група, B.Vice. С деветте други членове на групата, младият мъж от Коморски произход има само един хоризонт: Гала на борба срещу СПИН във Витрол, в който те трябва да се появят.
Така че трябва да работите, да работите отново, за да направите голямо впечатление. Това ще бъде техният момент. Особено след като времето е рап. От началото на 90 -те години NTM, IAM, Ménélik или The Bitter Ministry триумф над първите 50. Така че защо не?
Ибрахим живее в района на Савине. Четиридесет минути пеша, десет с автобус. Изчислението бързо се извършва. Треньор се приближава до него. Той се втурва да го хване, обграден от приятелите си. На път трима мъже. Три плакати, активисти на Националния фронт на Жан-Мари Льо Пен. Без някаква причина, различна от омразата към цвета на кожата имследват детонации.
FN се моли за „самозащита“
Далечни активисти, въоръжени с пушка с 22 дълга пушка и 7,65 пистолет, са насочени към групата. Ибрахим, докоснат отзад, се срива и взривява последните си думи: „Те ме имаха. „Той ще умре няколко минути по -късно в линейката, като се поддаде на„ силно хеморагични лезии, по -специално рана на аортата и трансфиксион на сърцето “.
Следващите дни, между 10 000 и 15 000 души, водени от Коморската общност на града, ще се спуснат на улиците, за да изразят емоцията си и да претендират за „справедливост пред това расистко престъпление“. „Поне този нещастен инцидент привлече общото внимание на присъствието в Марсилия от 50 000 коморийци. Какво правят там? „Ще се откаже, неприличен докрай, президентът на FN. Същият, който на следващата година ще защити „неравенството на расите“.
На следващия юни трите активисти се появяват пред съда на Асис …