Премиерът на кучетата

Петък, 13 Януари 2012 15:34

Публикувано от Александър Симов

0 Коментари

Посещения: 107

Любовта на Бойко Борисов към кучетата вече един път е била обект на публична дискусия. През юни 2011 година той сподели своето социално верую, че българите са като кучета - трябва да ги държиш здраво. Каза това в епичен кадър - докато галеше куче на улицата и разясняваше на млада двойка своята политическа идеология.

Още тогава стана ясно, че това е ексцес на криминална психика. Не напразно в холивудските филми големите психопати винаги имат животни край себе си. Те не признават хората за нещо различно. Това е големият белег на болното мислене.

Тогава на Борисов му се размина. Всъщност България е страната на Грандиозното разминаване, защото министър-председателят през ден произвежда реплики, които биха унищожили правителства в други страни. И то с яростта на атомна бомба.

После политическата фауна бе обогатена. Българите бяха наречени свине. Премиерът с пот на челото се опитвал да ги изкара от кочината, ама гадните животни искали да се върнат обратно в нея, без да оценят усилията му да асфалтира всичко наоколо с пепел.

Разобличението стана пълно, когато без да му мигне окото, пред лицето на ужасяващо убийство на младо, 18-годишно момиче, Борисов не намери за нужно да каже дори една дума, за почете жертвата, да изкаже съболезнования на нейните роднини. Вместо това той ехидно вметна, че вътрешният министър, когато вземе заплата тряба да купи "телешки пържолки" на кучето, което е открило тялото.

Кучетата са истинската любов на премиера.

Хората - кучета ги яли.

Случаят с убитата Мирослава е най-голямото доказателство за невъзможната държава в която живеем. Само в една полицейска психопатична република е възможно органите на реда вместо да си вършат работата и да разследват изчезването на човек, да правят всичко възможно да оклеветят пострадалото семейство. Шефът на ГДБОП Станимир Флоров (същият, който мечтаеше за тоталитарна държава, защото там нямало престъпност) няколко пъти иронично подмяташе, че момичето отдавна е избягало в чужбина. Полицаите изкарваха майката алкохоличка, казваха, че семейството е пропаднало, говореха какво ли не, но не направиха едно важно нещо - не си свършиха работата. Три месеца нечовешка, социална и медийна гавра с едно семейство, което е виновно с това, че иска от МВР резултати. Че иска дъщеря си обратно.

Най-накрая я получиха. Мъртва. Убита.

А премиерът каза, че кучето трябва да получи пържолки.

Всичко останало - кучета го яли.

Проблемът не е в кучетата, разбира се. Проблемът е в премиера, който очевидно има сърце на зло куче. И точно с това напомня на един изкривен, ироничен и сатиричен герой на Булгаков - Полиграф Полиграфович Бубев от повестта "Кучешко сърце". В нея един професор решава да превърне човек в куче. И така милото улично псе един път попаднало като човек по улиците на следреволюционна Москва се превръща в изпечен гад, пияница, простак и маргинал. Сякаш злото е в самия човешки характер, защото то е ирационално и неестествено, а такова зло отсъства в природата.

Миг на откровение е да видиш нещо подобно. А Бойко Борисов го демонстрира в целият му медиен блясък. Изведнъж оголи себе си и зад усмивката и лафовете се видя стоманеното му съзнание на един зъл и демоничен човек.

От цялото престъпление той успя да види единствено кучето.

"Знаете колко труд съм хвърлил, да се смае човек! И сега се питам: "За какво?" За да превърна един прекрасен ден такова мило кученце в такъв изрод, че косата ми настръхва". Този въпрос си задава ученият Филип Филипович в повестта на Булгаков. Въпрос, който всеки, гласувал за ГЕРБ трябва да си задава отново и отново докато не залае от ярост и възмущение. Защото само, ако лаеш можеш да бъдеш забелязан в тази държава. Тогава имаш шанс да получиш нещо. В противен случай те чакат само унижения, ритници и полицейски тормоз.

От години насам виждаме като пред нас изнасилват обществения език, принизяват го до най-долните нива, превръщат политическите послания в нещо подобно на бардак с лошо осветление, но репликата на Борисов премина всички граници. Тя беше като светкавица. Защото ни показа един човек без морал, един човек без принципи и ценности, един фетишизиран маниак, който е способен на абсолютно всичко.

Това е цената на цялото шоу, което гледаме всеки ден от 2009 година насам. В друга страна, в страна в която хората са основна ценност, след всичко, което се случи покрай разследването на убийството на Мирослава, щеше да има дъжд от оставки, вътрешен министър даден на прокурор, премиер, презрян завинаги и тотална смяна на цялото ръководство в сектора "Сигурност".

Защото вече е ясно, че преди да се правят каквито и да е други реформи, България се нуждае от морална революция. Трябва отново да начертаем критериите за добро и лошо, за правилно и нередно, за светло и тъмно, за нормално и психопатично, за ценно и безценно. Без нея винаги ще сме като слепец в световния мрак, който се лута от пропаст в пропаст.

А тази революция почва с нещо много просто.

С премиер, който поставя хората на първо място.

Една позната вчера ми каза буквално следното: "Ако още един път чуя Бойко Борисов да каже нещо такова, направо ще се гръмна". Аз кимнах с глава утвърдително, защото след подобна мерзост идеята за гръмването като бърз изход от медийния тоталитаризъм на премиера изглежда почти привлекателно.

После обаче настръхнах от страхотно богословско прозрение. Самоубийците отиват в Ада. Не знам защо, но вече съм сигурен, че в ада няма пламтящи котли в които катрана ври като вещерска отвара и изпуска дим. Адът - убеден съм - това е място, където има милиони включени телевизори и всички те излъчват безкраен сутрешен блок с участието на Бойко Борисов.

Гръмването не върши работа.

Промяна трябва. Точно тук и сега.

Иначе – да идват кучетата.

Може би пък на тях Борисов ще им бъде добър премиер.