Село Боженци

Вторник, 08 Декември 2009 21:47

0 Коментари

Посещения: 834

• Предишна
• 1 of 5
• Следваща

Село Боженци е сгушено в живописните планински пазви на 16 км. източно от град Габрово. То е почти единственото селище в България, запазило изцяло старинния си вид от епохата на Българското възраждане и съхранило ценни архитектурни и етнографски паметници.

Красива гледка представляват двукатните и трикатни къщи, кокетно накацали на двата срещуположни хълма сред обилна зеленина.

Една легенда, предавана от поколение на поколение до наши дни, ни отнася към трагичната за българския народ 1393 година, когато столицата на Втората българска държава, Търново пада под турско робство. Овдовялата болярка Божана тръгва с децата си да търси убежище.

Овдовялата болярка Божана тръгва с децата си да търси убежище. Единственият път към спасението и свободата е пътят към Балкана.

Там, при пенливите потоци, в планинските дебри, край студен извор, далеч от погледа на поробителя Божана спира и зазижда първия камък на селището, което ще носи нейното име.Оттогава в Боженци почнали да се случват всекидневни чудеса: раждали се момичета и момчета, женели се, живеели в труд и радост и си тръгвали от тоя свят, за да почиват в мир.

Промените в социално - икономическото положение на българите през втората половина на 18 век се отразяват благоприятно и на село Боженци. Започва бърз икономически подем. Населението се занимава главно с търговия и само малка част от него - със занаятчийство. Главните стоки на боженските търговци са вълната, кожите, восъка, меда и изделията на сръчни майстори - ковачи, кожухари, абаджии.

В днешни дни, сред спокойствие, мир и тишина, село Боженци създава илюзията, че животът е спрял. Вдишваме свежия планински въздух, докато изкачваме хълмовете, покрай белите стени на двукатни къщи, обвити с бръшлян и диво мушкато, покрити с тежки каменни плочи.

Архитектурата на Боженци е отворена и обърната към улицата. Високият долен приземен етаж включва домакински и занаятчийски помещения, конюшни и навеси за животни, складове, мазета и дюкянчета.

Външното стълбище води до веранда, през която се влиза първо в гостна, а след това в кухня (соба) и спалня (одая). Големите ъглови камини са типични за Боженския интериор. Горният етаж е с няколко ниши, а на покривите има красиви бели комини.

Обзавеждането е щедро - стените са с букова облицовка, таваните са резбовани, украсени с разнообразни мотиви, шкафовете и вратите са в прекрасна хармония с чергите във весели цветове.

Къщата на Дончо Попа е един от най-типичните паметници в Боженци, датиращ от периода на националното Възраждане на България. Трикорабната църква "Пророк Илия" с масивни каменни стени, сводове и куполи, скрити под наклонен покрив, е построена през 1835 г. Интересна особеност е слабо наклоненият под пред олтара, украсен с дървен иконостас. Жителите на Боженци успяват също да получат разрешение да построят камбанария, нещо забранено от турската власт в онова време. Камбаната е доставена от далечния руски град Тула. Училището е построено през 1872 г. от майстор Генчо Кънев. На приземния етаж на двукатната сграда е имало салон и библиотека, а на горния етаж, до който се е стигало по външно стълбище - класни стаи. От 1964 г. Боженци, с неговите стотина къщи и седем-осем обществени сгради е обявено за архитектурно-исторически резерват.