Красимир Костов се стреми да привлече повече чужденци, за да не пустеят къщите и да остане живо село Ружица

Събота, 21 Януари 2012 09:32

Публикувано от Ивелина Колева

0 Коментари

Посещения: 55

Красимир Костов е кметски наместник вече 10 години на ямболското село Ружица.Тук живеят предимно възрастни хора и както казва Красимир, тук нищо не се случва, защото селото е със затихнали функции. След като младите хора се бяха изнесли в търсене на работа и по-добър живот, селото постепенно се превръщаше в селище призрак. Услугите оставаха архаични и много от къщите бяха изоставени, защото цените им спаднаха почти до нула.

Заварваме Краси в неговата собствена механа, където е дошъл да обядва. Тази къща отсреща е моя, а онази там, която няма прозорци, е бившето училище, но сега и тя е моя, обяснява Красимир.

Тук живеят около 120 човека, няма училище, няма библиотека, няма здравна служба. Това вече не е демографски срив, а катастрофа. Икономиката е заминала, а картината е тъжна. Тук някога е кипял живот, животът на много хора, но бъдещето на района е да пустее.

По демографски срив България се нарежда сред първите страни в Европа. По-лош от нашия резултат сред новите членки на ЕС отчита само Латвия.

Ружица е и селото с най-много закупени имоти от англичани в Ямболския край. Вече над 30 от къщите са собственост на англичани. Четири от английските семейства постоянно живеят в селото. На въпрос към англичанин "Kак ти харесва тук?" той каза: „Никога не бих се върнал там, откъдето дойдох. Тук е хубаво-чист въздух, хубава природа, тишина и спокойствие. Какво повече да искам?"

"Хората тук са най-дружелюбните, които съм срещал някъде," казва Греъм. "Те са специалисти по оцеляване, защото сами си произвеждат всичко необходимо и почти нищо не купуват. Ние засега нямаме същия успех с различната почва и липсата на дъжд. Те обаче ни учат какво да правим и винаги ни носят подаръци - свежи зеленчуци и плодове."

Пенсионираният строител Стив Ийстмън и Маргарет Бранам се преселили от Норич в Ружица. Те мечтаят да построят малко хотелче и конна база, които да привличат британски туристи. Стив казва, че земята не е оградена и може да се язди с часове в околността. Маргарет е вегетарианка и твърди, че зеленчуците имат много по-различен вкус в България. Тя харесва същото за климата - горещи лета и сняг през зимата.

Англичаните търсят евтин живот и слънце, радват се на природата, на чистия въздух и на спокойствието. Те са очаровани от снега, а спирането на тока е едно романтично преживяване за тях. То не ги плаши, защото вече всички са се снабдили с агрегати и могат да изкарат и седмица, без в селото да има електричество.

Те не са доволни от бюрократичната система, но се надяват, че това ще се промени скоро. Двамата обаче много харесват новия си начин на живот и не им липсва почти нищо британско. Това, което обърква най-много британците в България, е начинът по-който местните казват "да" и "не" с глава, точно обратно на общоприетите жестове.

С демографския срив не е само тук така, казва кметът. В момента около 200 села са "призраци". В тях може да се видят само некролози и изоставени къщи. Обезлюдяването на българските села и обитаването им предимно от възрастни хора изисква средства за осигуряване на тяхната социална обезпеченост с необходимите услуги.

Проблемът с демографската катастрофа е заченат още по времето на колективизацията на селското стопанско през 50-те години на 20-и век. Тоест той започва още от времето на комунизма, но намира своя апогей сега, коментира Костов.

В музей за исторически находки от района е превърнал бившата библиотека кметският наместник. В селото вече никой не се интересува от книги, но малката музейна сбирка е хит сред преселващите се в този край англичани, които ценят историческото минало на селището.

Запаленият по археологията кметски наместник започнал да събира всички части от древни глинени съдове, намерени в района на Ружица и съседните села, разположени в един от най-богатите на археологически находки край в полите на Странджа.

Малко по малко полиците на бившата библиотека, по които още личат надписите какви книги са стояли върху тях, започнали да се пълнят. Дори и бабите от селото се запалили по музея и започнали да носят на кметския наместник всякакви гърнета и части от древни съдове, които намерят в дворовете си, като го орат и копаят.

„Този съд го намерих преди 6-7 години след един лов от една много зверски разкопана от иманяри могила", разказва с удоволствие за историята на всеки по-голям експонат в музея Красимир Костов. Показал частите на археоложката Даниела Агре през 2005 г. , а тя го посъветвала да се опита да го залепи. Така сред експонатите се е появил съдът, в който древните траки най-вероятно са смесвали виното с вода.

В малкия музей има и залепена от кметския наместник амфора, на лавиците са наредени и дъната от амфори, намерени при прокопаването на водопровода на селото. Той показва парчета от експонатите си от по-древни глинени съдове, които са по-порести и грапави, и по-гладки, които са от по-късен период.

„Ружица е построено върху старо селище, тук някъде би трябвало да има и два стари долмена, но така и никой възрастен човек не може да ми даде достоверна информация къде се намират", обяснява разпалено Красимир.

Кметският наместник е страстен рибар и покрай риболова е открил и някои от монетите в историческата си експозиция. "Като се отдръпне язовирът край Шарково, могат да се открият древни монети.

Най-голямата му болка е руженската гробница. Преди седем години по време на лов отдалеч Красимир Костов вижда дупка в могилата и веднага се обажда на екипа на Даниела Агре, който по това време работил край Вълчи извор. Гробницата е зверски разбита и ограбена, но уникалното, което впечатлява археолозите, са стенописите, направени върху кал, които те намират на стената между предверието и камерата.

Фреските били оцветени в червено, охра и бяло. Те оцелели, защото иманярите проникнали в гробницата, разбивайки я отгоре. Според археолозите гробницата се отнася към 5 век пр. Хр., което я прави най-ранната гробница както на територията на българска Странджа, така и в цяла Югозападна България

"Имам едно парче пръст от тези стенописи, но времето го унищожи. Когато беше влажно, беше прекрасно, а сега е изсъхнало и цветът му се загуби", обяснява кметският наместник и не може да си прости, че след такава уникална находка никой не е успял да направи нещо за съхранението на гробницата и разработването й като археологически обект за туристи.

Той се опитал да я съхрани - дал материали от себе си, осигурил транспорт, сякъл дърва и помагал, но спасителните работи за гробницата стигнали само до тук. Сега тя е руина, защото, за да се запази и възстанови, са нужни хиляди левове. „А тя би се превърнала в уникална туристическа атракция за Ружица", със съжаление добавя той

Така както е тръгнало скоро англичаните ще станат повече от нас, коментира кметският наместник на Ружица Красимир Костов, но в същото време се стреми да привлече повече чужденци, за да не пустеят къщите и да остане живо селото.

„Икономическата криза завари ромите също толкова неподготвени за трудностите, колкото бяха и българите, но при първите се забелязва по-бавна и болезнена социална адаптивност. Погрешно заложена и насочена, програмата за стимулиране на раждаемостта от средата на 80-те години на ХХ век създаде сред ромското население илюзията, че държавата е длъжна да гарантира разширеното им в сравнение с останалите етноси демографско възпроизводство", коментира Костов.

„Стратегията за демографска защита на българите трябва да има обществен приоритет. На първо време – трябва наистина да я има. И да е видима за обществеността. И да има редовна отчетност по свършеното. В противен случай скоро може би някой ще реши, че наистина има право да говори за „лош човешки материал",обобщи Красимир Костов.

Таня Атанасова