Мачете / Machete Kills

• Предишна
• 1 of 5
• Следваща

Сталоун. Стейтъм. Ли. Лундгрен. Рурк. Заедно с още една дузина знайни и незнайни здравеняци предложиха на световната публика една носталгична порция здрав екшън, която се оказа доста добре приета във финансово отношение. The Expendables обаче е далеч-далеч от филма, който аз лично се надявах да видя.

И ако мога да използвам думите на Стивън Сегал в ролята на злодея Торез (роля, за която заслужава всички възможни награди стига да не се даваха само за драматични изпълнения), то бих се обърнал към всички гореупоменати с „Back da fuck up and watch!”.

Защото Робърт Родригез е успял да създаде един наистина култов герой, който моментално да се нареди до икони като Джеймс Бонд и Рамбо. И дано Слай се поучи от формулата на лудия тексасец с неизменната шапка, защото иначе Мачете ще дойде и собственоръчно ще отреже топките на всеки един член от пенсионерската му банда, която само се прави на много корава.

Признавам си, че предварителните ми очаквания за „Мачете” бяха в категорията „рядко тъп филм”. Тези очаквания се засилиха покрай трагичния „Хищници”, който дори беше опериран от кървищата така характерни за оригинала с Шварценегер, превърнал се в култова класика. В допълнение и Робърт де Ниро, който след „Жега” няма една свястна роля, да не кажа направо, че повечето му роли в последно време са пълна скръб.

И въпреки всички предварителни и преобладаващо негативни очаквания, сега откровено си признавам, че „Мачете” е най-добрият филм на годината от гледна точка на чисто развлекателната му стойност. В година, в която слаботелесната Анджелина Джоли търчеше със сериозно изражение и трепеше народ като същински Терминатор в недоразумението „Агент Солт”, е повече от освежаващо да видиш зъл мексиканец да избива къде на сериозно, къде на шега повече хора, отколкото можете да си представите и по повече начини, отколкото може да си представите.

За хората, които може евентуално да са отблъснати от кървищата в трейлъра, ще потвърдя, че кървища наистина има и то в изобилие, но по-скоро всичко е представено откъм забавната му страна и не е никакъв проблем същите хора, които са изгледали всички холивудски простотии от тазгодишния репертоар, да гледат и „Мачете” без да се притесняват за психическото си здраве. Разликата е, че с този филм поне наистина ще се забаляват от начало до край, или поне така беше лично с мен, а мен, повярвайте, почти вече няма филми, които наистина да ми допаднат.

Отделно във филма покрай целия екшън и клане са прокарани достатъчно социално-политически размисли върху пограничните взаимоотношения между САЩ и Мексико, както и за съдбата на обикновения човечец (в случая мексиканец) като цяло. „Мачете” спокойно може да бъде нареден до сатирични класики като „Да разлаем кучетата”, „Симон” и дори миналогодишния „Зомбиленд”, които се подиграват с характерни явления от американската действителност, но идеите тук са опаковани в по-комерсиална обвивка, за да достигнат до по-голяма публика.

Съзнателно не искам да издавам някакви конкретни моменти от самия филм, но ще си позволя да напиша нещо за актьорския състав, който бих казал, че по нищо не отстъпва на този, който присъства на афиша на The Expendables.

Дани Трехо е Мачете. Честно казано се чудех как един човек, който досега играеше предимно злодеи без реплики в безброй холивудски продукции, ще успее да се справи с главна роля. Е, оказа се, че не само може да се справи, но всъщност направо ще повярвате, че Дани Трехо е Мачете – една брутална и неубиваема комбинация от ЦРУ, ФБР и Отдела за борба с наркотици (по думите на героя на Джеф Фехи). По всяка вероятност още от времето на „Десперадо” Родригез се чуди как да оползотвори мутрата на Трехо в още един филм, в който коравият мексиканец си служи умело с хладно оръжие. И след точно 15 години налице е безкомпромисният резултат, който без съмнение ще даде нови и по-пълнокръвни възможности за изява на Трехо.

Стивън Сегал в ролята на злодея Торез за мен лично е откритието на филма. Човекът, който отдавна унищожи кариерата си и потъна в Ада на ужасяващите видеотекарски продукции получава своя втори шанс (подобно на Дейвид Карадайн в „Убий Бил”) и се възползва от него по възможно най-добрият начин. Интересно дали е размишлявал дълго над предложената роля или си е дал ясно сметка, че само във вещите ръце на Родригез и с един коренно различен от досегашното му амплоа персонаж може да възроди интереса към себе си. През цялото време го асоциирах с образите на злодеите от старите филми за Джеймс Бонд, а за финала на изпълнението му просто нямам думи – достойна конкуренция на ненормалният Том Круз в „Тропическа буря”.

Какво да кажа за женските персонажи – и Джесика Алба, и Мишел Родригез правят уникални роли. За разлика от The Expendables, в който по стара холивудска традиция дамите чакаха да бъдат спасени от истинските мъжкари, то в „Мачете” дамите са готови да се съревновават наравно с главния герой за убийство на седмицата. За Алба участието в „Мачете” е повече от закономерно след успеха на „Sin City” преди години, а Мишел Родригез може би си е дала сметка, че след играта на син екран в глобалното недоразумение на един позабравил се режисьор (който не спира да коментира чуждите филми в последно време) не е лошо да вземе и да изиграе женския вариант на Мачете, за да остави някаква следа в съзнанието на зрителите.

Робърт де Ниро определено се справя с пресъздаването на един хиперболизиран до крайност и откровено гротесков образ на американския (а защо не и на световния) политически елит, като разбира се черпи недвусмислено вдъхновение от Джордж Буш младши.

Джеф Фехи, Линдзи Лоън, Чийч Марин и Дон Джонсън допълват актьорския състав, като единствено Дон Джонсън може би е получил най-безличната роля, която не му дава голяма възможност да блесне.
Всеки един детайл от филма е изпипан до съвършенство, но това едва ли е изненада за някой, който е запознат с творчеството на Робърт Родригез. Неговият професионализъм и безкрайна енергия са неоспорими, но големият въпрос е дали филмът ще надскочи редиците на филмовите маниаци и ще успее да оправдае очакванията за финансова възвращаемост сред по-широката публика.

И докато в САЩ Родригез успява да поддържа собствена финансова независимост от големите студия и да продължава да снима филмите, които иска, то за България приходите от един филм като „Мачете” са от основно значение за последващото разпространение на други такива рискови от комерсиална гледна точка проекти.

В случай на провал аналогичен на този на „Kick-ass: Шут в г*за!” съвсем закономерно все по-малко такъв тип филми ще намират място по родните екрани. Така че нека всеки, който все още намира някакво очарование в гледането на филмите, които го интересуват, на кино да отиде и да гледа „Мачете”. А след това да отиде пак и пак да гледа „Мачете”.