За Физика на тъгата с Георги Господинов отблизо

Четвъртък, 19 Януари 2012 21:41

Публикувано от Ивелина Колева

0 Коментари

Посещения: 121

• Предишна
• 1 of 4
• Следваща

Тясна се оказа залата на Народно читалище „Зора-1945" да побере всички желаещи да вземат участие в поредното издание на Време за четене и се срещнат с писателя Георги Господинов и неговото най-ново творение - „Физика на тъгата"

Модератостваше „времето за четене" по свой си и колоритен начин друг известен ямболски творец – Христо Карастаоянов.

А атмосферата... атмосферата беше задушевна, близка, някак си дистанцията между творец и публика я нямаше...и по-добре.

Хареса ни, че в залата видяхме и много млади хора, което искрено ни радва, защото има надежда за културата и изкуството в нашата родина.

Хареса ни и това, че както новото произведение „Физика на тъгата", чиято премиера пред ямболска публика бе тази вечер, така и останалите книги, които беше донесъл автора, се разграбиха за нула време като топъл хляб.

За „Физика на тъгата" и неговия автор

Момичето от корицата на романа се обръща и виждам моето детство. Моето ли? Може би нечие друго. Какво значение има? „Физика на тъгата" на Георги Господинов е роман-лабиринт, който влиза в мозъка и го преструктурира, изпълва го с коридори, затворени стаи и чужди истории, които стават свои. Това е роман-капсула на времето, който покрива с восък света, запечатва го в килийката на пчелната пита, която е мазе и утроба, и убежище.

„Естествен роман" беше постмодерен. Роман на началата, обсебен от края на една история. „Физика на тъгата" е постапокалиптичен. Роман на краищата, обсебен от началото. Връщането към началото, към детството, когато всичко е и всичко ще. Входът към лабиринта, в който ще бъдем изоставени. Философите на 20. век говорят много за падението на човека, за това, че сме проект за бъдещето, захвърлен в света. Георги Господинов дава много по-човешка, по-всекидневна и затова по-страшна версия на мита. Човекът е дете, което е изоставено. Затворено вкъщи, докато родителите са на работа, затворено в килера, защото е било непослушно, скрито в лабиринта, защото не е като другите. Всеки от нас е това дете. Аз сме.

„Физика на тъгата" е една акустична простота на истината. С чувство за хумор, мъжки, нежно, тъжно, оставя в устата вкус на мляко с мед, на кейк с круши без кейк с круши, на живот, който сме забравили на остъкления си балкон и е загорял. Именно простотата е най-рискована. Елементарните частици винаги могат да се окажат обикновени. Но „физиката на тъгата" остава необикновена от начало до край. Романът-лабиринт трябва да ни загуби. Вместо това се откриваме в него.

„Физика на тъгата" е крехка, чуплива, ронлива книга. Езикът като постоянно пребиваване в чужбина, постоянно преместване, при което ни тормози усещането, че сме забравили нещо важно, но не знаем какво. Там долу в мазето, готов за път, готов за края е кашонът с живота ни, дрехите, подготвени за смъртта, рая на предезиковото минало, от което сме отделени завинаги. Има нещо у Георги Господинов, което ми напомня за Селинджър, за лутащия се опит на неговите герои да намерят нещо сигурно, истинско, здраво, което винаги се оказва най-крехкото, най-чупливото, най-ранимото от всички – детето. Не/възможното връщане към невинността.

„Физика на тъгата" е митична книга. Тя се отказва от принципите на подредения логос, за да ни запрати в застъпващите се версии на мита - μῦθος, който може да бъде уловен и изчистен като риба едва когато умре. Романът на Господинов е роман на живите, вариращи, колебаещи се разкази, хора и времена. Също като мравки те са направлявани от разказвача, който чертае кръгчета около тях, пренасочва ги и си играе. Богът на мравките. „Физика на тъгата" има магическата сила да обърква хода на времената – епохата на социализма, десетилетието на 90-те, повтарящото се време на Жулиета пред градското кино. Притесних се, когато книгата смени дори посоката на собственото ми време.

„Физика на тъгата" увлича, трепти, стопля, т.е предизвиква силно кинетично раздвижване на частиците прах, от които сме направени. Роман, който се обръща и те поглежда в лицето. И разбираш, че те е прочел.

Прочетете го.

Георги Господинов е роден на 7 януари 1968 година, в Ямбол. Един от най-успешните млади български автори както в родината си, така и в чужбина. Творческата му биография започва с две поетически книги, веднага забелязани и оценени и от читателите, и от критиката: Лапидариум (1992, Национална литературна награда за дебют), Черешата на един народ (1996, Награда на Сдружение на български писатели за книга на годината; второ издание 1998). Следва Писма до Гаустин (2003). Неговият дебютен роман Естествен роман (1999, второ издание 2000) получава първа награда от Националния конкурс "Развитие" за съвременен български роман. Критиката го определя като "първият по рождение и по слава роман на поколението на 90-те" (сп. "Егоист").

През 2001 г. Естествен роман е публикуван в Сърбия от белградското издателство "Геопоетика". През 2002 излиза във Франция в парижкото издателство "Фебюс" и получава възторжени отзиви във френскоезичната преса. През 2005 г. Естествен роман има вече преводи и на английски (издаден е в САЩ), чешки, хърватски, датски, а от 2007 г. и на италиански.

Естествен роман вече има своята театрална версия, поставена от театър "Сфумато", София.

Сборникът с разкази И други истории (2001) излиза през март 2003 и във френски превод в парижкото издателство "Арлеа".

Георги Господинов е участвал в международни литературни четения заедно с американския поет Джон Ашбъри и португалския нобелист Жозе Сарамаго в Коимбра, Португалия, както и с шотландския писател Ървин Уелш в София.

Негови стихотворения и разкази са публикувани в литературната периодика във Франция, САЩ, Германия, Дания, Унгария, Финландия, Гърция и в представителни антологии на българската литература издавани във Франция, Австрия, Германия и Македония.

През 2007 г. излиза стихосбирката му Балади и разпади и сборникът с разкази О, Хенри: 3 коледни истории с илюстрации, през 2011 г. - романът Физика на тъгата и сборникът с пиеси Апокалипсисът идва в 6 вечерта и D.J..

А първата му книга с литературна критика е Поезия и медия (2005), която можете да закупите от книжарница "Български книжици".

Редактор в "Литературен вестник".

Доктор по филология, литературовед в Института за литература при БАН. Преподавател в Нов български университет. Колумнист във вестник "Дневник".

Носител на наградата Аполон Токсофорос за 2005 г., връчвана на Празниците на изкуствата Аполония в Созопол за изключителен принос в развитието на българската култура и представянето й зад граница.