Представиха "Всичките мои лъжи" на Пламен Панев

Четвъртък, 09 Юни 2011 18:40

Публикувано от Петър Стоилков

0 Коментари

Посещения: 774

• Предишна
• 1 of 3
• Следваща

Тази вечер в Синия салон на Народно читалище "Съгласие - 1862" в Ямбол се състоя премиерата на книгата "Всичките мои лъжи" на Пламен Панев.

Представи автора и неговото ново произведение литературния критик Борислав Ненов, а актьорите Николай Вълканов и Атанас Жеков прочетоха откъси от книгата.

А след това...след това авторът разказа как се е стигнало до тази книга, до нейното написване. Разказа за невероятните приказки, които е разказвал неговия дядо и... още интересни истории от своето детство.

Но ето и малко за автора и неговите думи за книгата:

"В нея са вплетени няколко житейски сценария, ексхибиционизъм и много лудост. Смисълът на подобни творения е в това да се намери онази формула на спокойствието, която решава екзистенциалните ни дерзания. Разбира се, че това е невъзможно, но...

Само великият Менделеев се докосна до тази формула, а всички други се умилкваме около неговата Периодична таблица. Там няма лъжи и всичко е точно!

Хаосът е много добре подреден.

Битието и съзнанието са едно цяло и атомите и електроните на това съвършенство ни правят малки галактики от него.

Благословен да е всеки - и хищникът, и детето.

Благословена да е лъжата! Тя е друг вид истина!

И накрая... има един акростих на Христо Смирненски, който започва така:

Кръстът на любов жестока
Рамената ми протри,
Аз залутан в тъма дълбока,
Сам тъма на мъртва вера,
Търся слънчеви зари...

и още 16 реда драматични откровения, но когато прочетеш акростиха, виждаш, че пише

Краставици на търкалета."

1990 - 2000 г. - преподавател в НАТФИЗ по актьорско майсторство в киното;
2000 г. - издава първата си книга "Автогеография", ИК "Аргус";
2006 - 2009 г. - директор на драматичен театър "Сава Огнянов";
2011 г. - директор на драматично-куклен театър "Димитър Димов";
Има над 50 театрални постановки в страната и чужбина.

ВСИЧКИТЕ МОИ ЛЪЖИ - ПЛАМЕН ПАНЕВ

ИЗ КНИГАТА:

ВТОРИ ДЕН
И както ударила прабаба ми, тъй ударил и Господ през Втория ден и рекъл:
И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)
Първа книга Мойсеева (1:6)
 
Тая нощ за мен била първата, както и за Господ Бог - първата нощ след като я измислил. Всеки човек сам повтаря Сътворението. И въпреки че го повтаря цял живот, човек се пита: "Има ли Бог?". И сам си отговаря, защото сам е част от всичко, следователно и от Бог. Без да е Бог, разбира се.

През 1999 година една госпожа на име Хайнц със слаб български няколко пъти ми каза: "Ти си Бог! Ти си Бог!". Попитах я знае ли какво е Бог. И тя на няколко крачки от операта в Бон, Германия, каза, че знае какво е Бог. Не можех да й вярвам и я попитах: "Мъжът ти Бог ли е?". Тя отговори: "Да! И той е Бог!".
Успокоих се! Значи за нея Бог е мъж.
Обаче вечерта в един немски пъб госпожа Хайнц видя една пияна немска свиня и каза: "Този не е Бог".
Значи Бог е сериозен мъж, джентълмен, помислих си аз.
Много по-късно госпожа Хайнц произнесе популярната фраза "Аз съм Бог". Тогава се превърнах във Фауст (времето беше такова), прелетях река Рейн и се скрих в Кьолнската катедрала. И всичко ужасно миришеше на парфюм "Boss".
 
***
Третата ми лъжа в детството беше за школата по акордеон. Кой знае защо бъдещето през 1963-1964 година се свързваше с акордеона. И аз нарамих бъдещия световен инструмент и тръгнах да обикалям улиците. Акордеонът, 45-басов, го купил дядо ми, като излъгал някакви цигани за 15 лева. Ако забелязвате, акордеонът също е заченат с лъжа. Тази лъжа с школата по акордеон не знам на каква основа лежеше, но е свързана с много тъмен период в моя живот. Майка ми и баща ми плащаха за нещо, което изобщо не съществуваше.
 
***
Затворникът Пейо, който беше влязъл нелепо за думата „идиот” на топло, работеше като библиотекар в затвора. Оставаха му още дванадесет седмици. Но той, както цяла България знае, беше избягал и тази нощ - това България не го знае - прекарал на гара Бов, като излъгал Началник гарата, че е стрелочник в командировка и чака дрезината. Началника налял по една ракия до топлата печка, защото от дългите дъждове било застудяло, и започнали да се лъжат настървено.

Началника казал, че имал зет в Министерството на транспорта, който догодина ще го правят министър, така че Началника на гара Бов щял да си продаде къщата и най-вероятно зет му да го направи Началник на гара София. Пейо не спирал да мисли за Стефка, така че темата за гара София му се видяла като рая. И той казал всъщност, че и той работи на гара София и от догодина ще са заедно. Пейо казал още, че бил нещатен сътрудник на Държавна сигурност, но като нищо от догодина можело да стане щатен. През целия ден пили греяна ракия и жп транспортът около гара Бов бил оставен на самотек. Към 14 часа двамата затворили гара Бов и слезли на Искъра да ловят риба. Началника казал, че е вадил сом от Искър около 60 кила, а Пейо казал, че с един юмрук между челото можел да убие теле, даже го е правил на Пловдивския международен мострен панаир, извън конкурсната програма. И за да станат още по-големи приятели, двамата запели песента "Хей, поле широко".